Енциклопения на българския език

запра

[zɐˈprɐ]

запра значение:

1. (общо) Спирам движението на някого или нещо; преграждам пътя.
2. (разговорно/юридическо) Арестувам, задържам някого под стража (вкарвам в затвора).
Ударение
запра̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
за-пра
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Възвратна форма
запра се
Видова двойка
запирам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на запра

(общо)
  • Полицаят вдигна палка, за да запре колите.
  • Нищо не можеше да запре устрема му.
(разговорно/юридическо)
  • Запряха го в ареста за 24 часа.

Антоними на запра

Как се пише запра

Грешни изписвания: запрa, зъпра
В 1 л. ед.ч. окончанието е ударено -а̀ или -я̀ (в зависимост от диалекта, но книжовно е твърдо -а след 'р').

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*per-
От корен *per- (удрям, натискам, спирам), свързан с глагола 'запирам'. Сродно с 'напор', 'преграда'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • запра дъха си
  • запра движението

Популярни търсения и запитвания за запра

запра : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник