Енциклопения на българския език

заобленост

[zɐˈɔblɛnost]

заобленост значение:

1. (геометрия/изкуство) Качеството на предмет или форма да бъде с криви линии, без остри ръбове и ъгли; закръгленост.
Ударение
зао̀бленост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-об-ле-ност
Род
женски
Мн. число
няма (абстрактно понятие)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заобленост

(геометрия/изкуство)
  • Заоблеността на формите е характерна за стила рококо.
  • Дизайнерите акцентираха върху меката заобленост на автомобилното купе.

Синоними на заобленост

Антоними на заобленост

Как се пише заобленост

Думата завършва на наставката -ост. Пише се с двойно н само ако коренът завършва на н и наставката започва с н, което тук не е случаят (корен обл).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:заоблен
Абстрактно съществително име, образувано от миналото страдателно причастие „заоблен“ чрез продуктивната наставка „-ост“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • приятна заобленост
  • мека заобленост