Енциклопения на българския език

заоблача

[zɐoˈbɫat͡ʃɐ]

заоблача значение:

1. (метеорология) Покривам небето или пространството с облаци (най-често се използва възвратно: 'заоблачи се').
2. (преносно) Направя лицето или погледа мрачен, тъжен или загрижен.
Ударение
заоблача̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
за-об-ла-ча
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
заоблача се
Видова двойка
заоблачавам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заоблача

(метеорология)
  • Вятърът донесе мъгла и заоблачи върховете.
  • Времето се заоблачи и заваля.
(преносно)
  • Лошата новина заоблачи лицето му.
  • Тя се заоблачи при споменаването на името му.

Как се пише заоблача

Глагол от II спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е след шушкавата съгласна 'ч'.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*obolkъ
От съществителното 'облак' с глаголна наставка и представка 'за-' (начало на действие или покриване).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • небето се заоблачи
  • челото му се заоблачи
заоблача : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник