Енциклопения на българския език

занаятчийка

[zənɐjətˈt͡ʃijkɐ]

занаятчийка значение:

1. (професии) Жена, която владее и упражнява определен занаят; майсторка в ръчния труд.
Ударение
занаятчѝйка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-на-ят-чий-ка
Род
женски
Мн. число
занаятчийки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на занаятчийка

(професии)
  • Тя е изкусна занаятчийка, която изработва бижута от сребро.
  • На панаира много занаятчийки предлагаха своите тъкани черги.

Синоними на занаятчийка

Как се пише занаятчийка

Думата се пише с я във втората сричка (от занаят) и съчетание тч.

Етимология

Произход:Арабски
Оригинална дума:san'at
През турски (zanaat) думата навлиза в българския като 'занаят'. Добавени са наставките '-чия' (за професия) и '-ка' (за женски род).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изкусна занаятчийка
  • народна занаятчийка