Енциклопения на българския език

заможно

[zɐˈmɔʒno]
Ударение
замо̀жно
Част на речта
наречие, прилагателно име
Сричкоделение
за-мож-но
Род
среден
Мн. число
заможни (за прил.)
Докладвай грешка в описанието

Как се пише заможно

Грешни изписвания: заможну, зъможно, замужно
Пише се с ж (проверка: заможен). Завършва на .

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:мога
От корена на глагола 'мога' (имам сила/власт). 'Заможен' означава човек, който 'може' (има средства).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • живея заможно