Енциклопения на българския език

закоравял

[zɐkorɐˈvʲaɫ]

закоравял значение:

1. (преносно) Който се е утвърдил в някакви (обикновено лоши) навици или убеждения и не подлежи на промяна; непоправим.
2. (пряко) Който е станал твърд, покрил се е с кора или груба кожа.
Ударение
закоравя̀л
Част на речта
прилагателно име, неопределима част на речта
Сричкоделение
за-ко-ра-вял
Род
мъжки
Мн. число
закоравели
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на закоравял

(преносно)
  • Той е закоравял пушач и не иска да откаже цигарите.
  • Полицията задържа закоравял престъпник.
(пряко)
  • Ръцете му бяха груби, със закоравяла кожа от тежкия труд.
  • Хлябът беше стар и закоравял.

Антоними на закоравял

Как се пише закоравял

Пише се с я в м.р. ед.ч. (променливо я), но във формата за мн.ч. става е (закоравели). Коренът се пише с о (от кора).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:кора
Минало свършено деятелно причастие на глагола 'закоравявам', произлизащ от корен 'кора' (твърда обвивка).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • закоравял престъпник
  • закоравял ерген
  • закоравял пушач
закоравял : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник