Енциклопения на българския език

закопчалка

[zɐkopˈt͡ʃaɫkɐ]

закопчалка значение:

1. (техника / облекло) Приспособление за съединяване (закопчаване) на два края на дреха, обувка, чанта, бижу или друг предмет.
Ударение
закопча'лка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-коп-чал-ка
Род
женски
Мн. число
закопчалки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на закопчалка

(техника / облекло)
  • Закопчалката на колието се счупи и то падна.
  • Това яке има скрита магнитна закопчалка.

Синоними на закопчалка

Как се пише закопчалка

Думата се пише със з (представка за-) и о (корен -копч-). Проверка на звучните съгласни: закопчали.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:копче
Дериват от глагола 'закопчая', който произлиза от съществителното 'копче'. Наставката '-лка' индикира инструмент или приспособление за извършване на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • метална закопчалка
  • скрита закопчалка
  • счупена закопчалка
закопчалка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник