Енциклопения на българския език

заклинам

[zɐˈklinɐm]

заклинам значение:

1. (религия/мистика) Изричам магически думи, заклинания с цел въздействие върху някого или нещо.
2. (книжовно) Моля някого настойчиво в името на нещо свещо; задължавам някого чрез клетва.
Ударение
закли'нам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
за-кли-нам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
заклинам се
Видова двойка
закълна
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заклинам

(религия/мистика)
  • В приказката вещицата заклинаше духовете.
(книжовно)
  • Заклинам те да ми кажеш истината!
  • Майката го заклинаше да не тръгва на война.

Синоними на заклинам

Как се пише заклинам

Коренът е клин (сравнете със 'заклинание'). В несвършен вид гласната е и.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:заклинати
Свързано с 'клетва'. Произлиза от старобългарския глагол със значение 'подлагам на клетва' или 'моля усърдно'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • заклинам те в бога
заклинам : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник