Енциклопения на българския език

заклеймявам

[zɐklɛjˈmʲavɐm]

заклеймявам значение:

1. (преносно) Остро осъждам, изобличавам някого или нещо като позорно или вредно; подлагам на публично порицание.
2. (историческо/пряко) Поставям печат (клеймо) върху нещо или някого (напр. добитък или в миналото престъпници).
Ударение
заклеймя̀вам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
за-клей-мя-вам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
заклеймя
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заклеймявам

(преносно)
  • Обществото строго заклеймява проявите на насилие.
(историческо/пряко)
  • Фермерите заклеймяват телетата с нагорещено желязо.

Антоними на заклеймявам

Как се пише заклеймявам

Пише се с й (клей). Гласната в корена е я (променливо я), но в несвършен вид се запазва поради наставката.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:клеймо
Образувано от съществителното 'клеймо' (печат, дамга) с представка за- и глаголна наставка. Клеймо е заемка от руски/църковнославянски, с по-далечен тюркски или гръцки произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • заклеймявам като предател
  • публично заклеймявам