Енциклопения на българския език

заиграя

[zɐiˈgrajɐ]

заиграя значение:

1. (пряко) Започвам да играя (игра, роля, на музикален инструмент).
2. (танци) Започвам да танцувам (обикновено народни танци).
3. (преносно) Започвам да се движа бързо, да трептя или да се изменям (за светлини, сърце, усмивка).
Ударение
заигра'я
Част на речта
глагол
Сричкоделение
за-иг-ра-я
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
заиграя се
Видова двойка
заигравам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заиграя

(пряко)
  • Детето веднага заигра с новата топка.
  • Оркестърът заигра валс.
(танци)
  • Момата заигра ръченица най-отпред.
(преносно)
  • Сърцето му лудо заигра от вълнение.
  • По лицето ѝ заигра усмивка.

Антоними на заиграя

Как се пише заиграя

Грешни изписвания: заиграйа, зъиграя, зайграя, заигръя
Глаголът е от III спрежение, окончание в 1 л. ед.ч.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:играти
Представка за- (начало) + глагол играя.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • заиграя карти
  • сърцето ми заигра
Фразеологизми:
  • заиграя по свирката на някого
  • заиграя си с огъня