зазорява

[zɐzoˈrʲavɐ]

зазорява значение:

1. (безлично) Започва да става светло при изгрев слънце; съмва се (обикновено с възвратната частица 'се').

Ударение: зазоря̀ва
Част на речта: глагол
Сричкоделение: за-зо-ря-ва
Вид: несвършен
Преходност: непреходен
Спрежение: III спрежение
Възвратна форма: зазорява се
Видова двойка: зазори

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на зазорява

(безлично)

Вече се зазорява и птичките започват да пеят.
Когато се зазоряваше, тръгнахме на път.

Синоними на зазорява

съмва се, развиделява се, просветлява

Антоними на зазорява

мръква се, смрачава се

Как се пише зазорява

Грешни изписвания: зазурява, зъзорява

Коренът на думата е зор (от зора), затова се пише с о - зазорява.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:зора

Произлиза от общославянския корен *zor- (светлина, сияние), свързан със съществителното 'зора' (утринна светлина). Представката 'за-' указва начало на действието.