Енциклопения на българския език

зазиждане

[zɐˈziʒdɐnɛ]

зазиждане значение:

1. (строителство) Действието по затваряне на отвор (врата, прозорец или ниша) чрез изграждане на зидария.
2. (преносно) Вграждане на нещо или някого в стена (често в контекст на легенди или наказания).
Ударение
зазѝждане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-зиж-да-не
Род
среден
Мн. число
зазиждания
Възвратна форма
зазиждане се
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на зазиждане

(строителство)
  • Зазиждането на старите прозорци беше необходимо за укрепване на носещата стена.
  • Решението за зазиждане на входа предизвика недоволство сред живущите.
(преносно)
  • Легендата разказва за зазиждане на сянката на млада невеста в основите на моста.
  • Вграждането на капсула на времето е символично зазиждане на послание за бъдещето.

Антоними на зазиждане

Как се пише зазиждане

Думата се пише със звучно з пред гласната и и пред звучното ж. Проверката се прави с формата на глагола: зидам.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зидъ
Образувано от глагола 'зазиждам', който идва от съществителното 'зид' (стена). Коренът е свързан с индоевропейски форми за глина или изграждане (сравни с 'съзидавам').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • зазиждане на прозорец
  • зазиждане на отвор
  • ритуално зазиждане