Енциклопения на българския език

заеча

[zɐɛˈt͡ʃa]

заеча значение:

1. (звук) Започвам да еча, да издавам силен, отекващ звук или вик; разнасям се като ехо.
2. (преносно) Започвам да плача или да се вайкам силно и гласовито.
Ударение
заеча'
Част на речта
глагол
Сричкоделение
за-е-ча
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
заеквам (в смисъл на издаване на звук) / заехтявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заеча

(звук)
  • Камбаната заеча тържествено над цялото село.
  • Из гората заечаха силни гърмежи.
(преносно)
  • Детето падна и заеча от болка.

Антоними на заеча

Как се пише заеча

Грешни изписвания: заича, зайча, зъеча
Думата се пише с е след 'а' (корен 'ек'). Не се пише с 'й'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:ек
Образуван от съществителното 'ек' (звук, ехо) с представка за- (начало на действие) и глаголна наставка.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • заеча сирената
  • заеча песен