задочно
[zɐˈdɔt͡ʃno]
задочно значение:
1. (образование) Форма на обучение, при която занятията се провеждат периодично (на сесии), а не ежедневно, и учащият се подготвя самостоятелно.
2. (право/общо) В отсъствието на лицето, за което се отнася действието.
- Ударение
- задо́чно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- за-доч-но
Примери за използване на задочно
(образование)
- Тя учи право задочно, докато работи.
- Записах се задочно в университета.
(право/общо)
- Беше осъден задочно, тъй като се укриваше в чужбина.
- Запознахме се задочно, чрез писма.
Синоними на задочно
Антоними на задочно
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:очи
Предлог 'зад' + корен 'оч' (очи) + наставка. Буквално 'зад очите', т.е. когато човекът не е пред погледа (отсъства).
Употреба
Чести словосъчетания:
- уча задочно
- осъждам задочно
- познавам се задочно