Енциклопения на българския език

задоволителен

[zɐdovoˈlitɛlɛn]

задоволителен значение:

1. (общо) Който отговаря на определени изисквания или очаквания; достатъчно добър, но не отличен.
Ударение
задоволѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
за-до-во-ли-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
задоволителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на задоволителен

(общо)
  • Резултатите от теста са на задоволително ниво.
  • Храната в ресторанта беше задоволителна, но обслужването куцаше.

Синоними на задоволителен

Антоними на задоволителен

Как се пише задоволителен

Думата завършва на -телен. В мъжки род единствено число се пише с е преди 'н'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:задоволя
Произлиза от глагола 'задоволя' + суфикс '-телен'. Коренът е свързан със старобългарското 'воля'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • задоволителен успех
  • задоволителен отговор
  • в задоволително състояние