Енциклопения на българския език

загрозяване

[zɐgroˈzʲavɐnɛ]

загрозяване значение:

1. (пряко) Процесът на правене на някого или нещо грозно, непривлекателно или отблъскващо на външен вид; разваляне на естетиката.
Ударение
загрозя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-гро-зя-ва-не
Род
среден
Мн. число
загрозявания
Възвратна форма
загрозяване се
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на загрозяване

(пряко)
  • Строежът на високата сграда доведе до загрозяване на целия архитектурен ансамбъл в центъра.
  • Белезите по лицето не водеха до загрозяване, а придаваха суров вид на воина.

Синоними на загрозяване

Антоними на загрозяване

Как се пише загрозяване

Думата е отглаголно съществително име. В неударените срички гласната о не бива да се произнася или пише като у (редукция), макар и да се чува близко до него.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:грозен
Произлиза от глагола 'загрозявам', който е производен на прилагателното 'грозен'. Коренът е общославянски (*groz-), свързан със страх и ужас, но в съвременния български език е развил значение за естетическа непривлекателност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • загрозяване на средата
  • загрозяване на гледката
  • визуално загрозяване