Енциклопения на българския език

завъдя

[zɐˈvɤdʲɐ]

завъдя значение:

1. (пряко) Започвам да отглеждам домашни животни или растения; придобивам животно за разплод или отглеждане.
2. (разговорно) Придобивам, напълвам се с паразити или вредители (бълхи, мишки и др.) по невнимание или лоша хигиена.
Ударение
завъ̀дя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
за-въ-дя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
завъдя се
Видова двойка
завъждам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на завъдя

(пряко)
  • Решиха да завъдят овце в новото стопанство.
  • Искам да завъдя пчели, но нямам опит.
(разговорно)
  • Котката е скитала навън и е завъдила бълхи.
  • В мазето сме завъдили мишки.

Антоними на завъдя

Как се пише завъдя

Грешни изписвания: завадя, завъдъ, зъвъдя
Думата се пише с ъ в корена (от въдя). Окончанието за 1 л. ед.ч. е , а не , тъй като е глагол от II спрежение.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:въдя
Образувано от префикс 'за-' (започване на действие) и корен 'въдя' (размножавам, отглеждам). Коренът има праславянски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • завъдя животни
  • завъдя паразити
  • завъдя добитък