Енциклопения на българския език

завеса

[zɐˈvɛsɐ]

завеса значение:

1. (бита) Парче плат или друга материя, окачено пред прозорец, врата или друго място, за да прегражда видимостта или светлината.
2. (театър) Голямо платнище, което отделя сцената от зрителната зала.
3. (преносно) Нещо, което скрива, забулва или пречи да се види истината.
Ударение
завѐса
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-ве-са
Род
женски
Мн. число
завеси
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на завеса

(бита)
  • Тя дръпна завесата, за да влезе слънце.
  • Купихме нови ленени завеси за хола.
(театър)
  • Завесата падна и публиката избухна в аплодисменти.
  • Вдигане на завесата в 19:00 часа.
(преносно)
  • Димна завеса скри бойното поле.
  • Завесата на мълчанието около случая беше вдигната.

Как се пише завеса

Грешни изписвания: завеза, завесъ, зъвеса

Пише се с е (от ятова гласна в старобългарски - завѣса, която в западнобългарските говори и книжовния език преминава в 'е').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:завѣсъ
От глагола 'завеся' (закача, покрия). Коренът е свързан с 'вися'. Сродна с общославянското *zavěsa.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • желязна завеса
  • димна завеса
  • театрална завеса
Фразеологизми:
  • вдигам завесата
  • пупускам завесата