Енциклопения на българския език

заверка

[zaˈvɛrkɐ]

заверка значение:

1. (администрация) Официално писмено потвърждение на верността на документ или подпис чрез подпис и печат от длъжностно лице.
2. (образование) Подпис на преподавател в студентска книжка, удостоверяващ, че студентът е посещавал занятията и има право да се яви на изпит (или е изпълнил условията за семестъра).
Ударение
заве'рка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-вер-ка
Род
женски
Мн. число
заверки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заверка

(администрация)
  • Нотариална заверка на пълномощно.
  • Трябва да направите заверка на дипломата си в министерството.
(образование)
  • Утре е последният срок за получаване на заверка по математика.
  • Без заверка не допускат до изпит.

Синоними на заверка

Как се пише заверка

Грешни изписвания: заферка, зъверка

Думата съдържа звучна съгласна в, която може да се обеззвучи при изговор, но се пише в (от заверявам).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:заверя
От глагола 'заверя' + наставка '-ка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нотариална заверка
  • семестриална заверка
  • заверка на подпис