Енциклопения на българския език

забумтя

[zɐbumˈtʲa]

забумтя значение:

1. (пряко) Започвам да издавам силен, глух и ритмичен звук (бумтене); започвам да боботя.
2. (преносно) Започвам да горя силно с характерния шум на буен огън (за печка, огън).
Ударение
забумтя́
Част на речта
глагол
Сричкоделение
за-бум-тя
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
забумтявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на забумтя

(пряко)
  • Двигателят на камиона забумтя тежко.
  • Сърцето ми забумтя от страх.
(преносно)
  • Печката бързо забумтя и стаята се затопли.

Антоними на забумтя

Как се пише забумтя

Грешни изписвания: забомтя, зъбумтя

Коренът се пише с у (бум), следвайки звукоподражанието.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бум
Ономатопоетичен произход от звукоподражателното 'бум'. Представка 'за-' (начало на действие) + 'бумтя'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сърцето забумтя
  • огънят забумтя
забумтя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник