Енциклопения на българския език

забрадка

[zɐˈbradkɐ]

забрадка значение:

1. (облекло) Триъгълно парче плат или сгънат на диагонал квадрат, което жените носят на главата си, обикновено завързано под брадата.
Ударение
забра̀дка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-брад-ка
Род
женски
Мн. число
забрадки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на забрадка

(облекло)
  • Бабата си сложи черна вълнена забрадка.
  • Младото момиче носеше пъстра копринена забрадка.

Как се пише забрадка

Грешни изписвания: забратка, зъбрадка, забръдка
Проверка: една забрадка, много забради (чува се звучното 'д').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:брада
Произлиза от съществителното 'брада' с представка за- (означаващо завързване зад или под брадата) и умалителна наставка -ка.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • черна забрадка
  • връзвам забрадка