Енциклопения на българския език

забогатяване

[zɐbogɐtjavɐnɛ]

забогатяване значение:

1. (икономика, финанси) Процес на натрупване на материални блага, пари и капитал; превръщане в богат човек.
2. (преносно) Увеличаване на познанията, културата или духовния опит.
Ударение
забогатя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-бо-га-тя-ва-не
Род
среден
Мн. число
забогатявания (рядко)
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на забогатяване

(икономика, финанси)
  • Бързото забогатяване често е съпроводено с рискови инвестиции.
  • Книгата описва пътя му към забогатяване чрез търговия с имоти.
(преносно)
  • Духовното забогатяване е основна цел на образованието.
  • Пътуванията водят до културно забогатяване.

Как се пише забогатяване

Пише се с я (променливо я) след 'т', когато е под ударение и следващата сричка не съдържа 'е' или 'и' (в случая 'ва').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:богатъ
Префигирана форма (за-) на корена 'богат', свързан с общославянското *bogъ (доля, щастие, бог).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • незаконно забогатяване
  • внезапно забогатяване
  • духовно забогатяване