заблатя
[zɐbɫɐˈtʲa]
заблатя значение:
1. (география/екология) Превръщам дадена местност в блато чрез задържане на води; правя място мочурливо.
2. (преносно) Предизвиквам застой, липса на развитие или прогрес (обикновено се използва възвратно: заблатя се).
- Ударение
- заблатя'
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- за-бла-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- заблатя се
- Видова двойка
- заблатявам
Примери за използване на заблатя
(география/екология)
- Строежът на дигата заблатя околните ниви.
- Реката преля и заблатя низината.
(преносно)
- Икономиката се заблатя поради липса на реформи.
Как се пише заблатя
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:блато
От 'за-' (начало на действие или превръщане) + съществителното 'блато'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- заблатя терена
- заблатя почвата