жумя
[ʒuˈmʲa]
- Ударение
- жумя'
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- жу-мя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Как се пише жумя
Грешни изписвания: жомя
Пише се с у.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мъжати
Свързано с 'мигам'. Коренът е звукоподражателен или експресивен, сродно със сръбското 'жмити'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- жумя на слънце
Фразеологизми:
- жумя си