Енциклопения на българския език

житница

[ˈʒitnit͡sɐ]

житница значение:

1. (земеделие) Сграда или помещение, специално пригодено за съхранение на зърнени храни (хамбар).
2. (преносно/география) Плодородна област или регион, където се произвежда голямо количество зърнени култури и който осигурява прехраната на по-голяма територия.
Ударение
жѝтница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
жит-ни-ца
Род
женски
Мн. число
житници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на житница

(земеделие)
  • Селяните напълниха житницата с тазгодишната реколта.
  • Старата житница беше ремонтирана, за да не влиза влага.
(преносно/география)
  • Добруджа е наричана 'житницата на България'.
  • Украйна дълго време беше житницата на Европа.

Синоними на житница

Как се пише житница

Грешни изписвания: жетница, Жйтница, Житнйца
Коренът е жит- (от жито), пише се с и.

Етимология

Произход:Български (Славянски)
Оригинална дума:жито
Образувано от съществителното 'жито' + наставка '-ница' (за място/помещение).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълна житница
  • житницата на България