женя
[ˈʒɛnʲɐ]
женя значение:
1. (пряко) Свързвам някого в брачен съюз; извършвам бракосъчетание (за длъжностно лице или свещеник).
2. (пряко) Уреждам брак за сина или дъщеря си; намирам съпруг/съпруга за някого.
- Ударение
- жѐня
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- же-ня
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- женя се
Примери за използване на женя
(пряко)
- Попът, който ги жени, е техен близък приятел.
- Кметът ги жени в ритуалната зала.
(пряко)
- Майка ѝ иска да я жени за богат търговец.
- Те го жениха насила, но той избяга.
Синоними на женя
Антоними на женя
Как се пише женя
Грешни изписвания: жения
Думата се пише с я в края в 1 л. ед.ч., тъй като е глагол от II спрежение.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:женити
Наследена от праславянската форма *ženiti, произлизаща от *žena (жена). Първичното значение е „снабдявам с жена“, което впоследствие се разширява до общото понятие за сключване на брак.
Употреба
Чести словосъчетания:
- женя сина си
- женя насила
- женя млад
Фразеологизми:
- без поп ме жени
- женя се на две на три