желязо
[ʒɛˈlʲazo]
желязо значение:
1. (Химия) Химичен елемент от групата на металите със символ Fe, сиво-бял на цвят, с магнитни свойства, широко разпространен в природата.
2. (Техника) Материалът, получен от този метал; изделие или парче от този материал.
3. (Преносно) Символ на твърдост, непоколебимост и сила.
- Ударение
- желя̀зо
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- же-ля-зо
- Род
- среден
- Мн. число
- железа
Примери за използване на желязо
(Химия)
- Желязото е основна съставка на земното ядро.
- Организмът се нуждае от желязо за пренасяне на кислорода в кръвта.
(Техника)
- В двора имаше натрупани стари железа.
- Вратата беше обкована с желязо.
(Преносно)
- Този човек има воля от желязо.
Как се пише желязо
Думата следва правилото за променливото я. В единствено число се пише и изговаря с я (желязо), но в множествено число преминава в е (железа), тъй като сричката вече не е под ударение и след нея следва мека сричка.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*želězo
Стара дума с балто-славянски или индоевропейски корени. Сродна с пруското 'gelso' и литовското 'geležis'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ковано желязо
- старо желязо
- бетонно желязо
Фразеологизми:
- Кови желязото, докато е горещо
- Желязна логика
- Желязна завеса