жаля
[ˈʒalʲɐ]
жаля значение:
1. (пряко) Изпитвам чувство на скръб, мъка или тъга по някого или нещо, което е загубено или си отива.
2. (пряко) Изпитвам съжаление, състрадание или милост към някого.
3. (пряко) Въздържам се да изразходвам, да употребявам или да натоварвам нещо или някого; пазя, пестя.
- Ударение
- жа̀ля
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- жа-ля
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- пожаля
Примери за използване на жаля
(пряко)
- Тя дълго жали за изгубения си съпруг.
- Не жали за миналото, а гледай напред.
(пряко)
- Жаля го, защото остана сам на света.
- Богатият не жали сиромаха.
(пряко)
- Той не жали сили и средства за постигане на целта.
- Не си жали очите с това четене на тъмно.
Как се пише жаля
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:жалити
Наследствена дума от праславянския корен *žaliti, производен от *žalь (скръб, мъка). Сродна с думи в други славянски езици (руски 'жалеть', сръбски 'жалити').
Употреба
Чести словосъчетания:
- не жаля сили
- жаля за младостта
- жаля средства
Фразеологизми:
- жаля си краката