Енциклопения на българския език

еуфоричен

[ɛufoˈrit͡ʃɛn]

еуфоричен значение:

1. (психология/общо) Който се намира в състояние на еуфория (приповдигнато настроение, силна възбуда); който изразява или предизвиква такова състояние.
Ударение
еуфорѝчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
е-у-фо-ри-чен
Род
мъжки
Мн. число
еуфорични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на еуфоричен

(психология/общо)
  • Публиката беше в еуфорично настроение след победата на отбора.
  • Тя говореше с еуфоричен тон за новия си проект.

Синоними на еуфоричен

Антоними на еуфоричен

Как се пише еуфоричен

Думата се пише с у (еу-), следвайки гръцкия дифтонг, въпреки че в някои стари текстове може да се срещне архаичното 'евфория'.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:εὐφορία
От съществителното 'еуфория', което произлиза от гръцкото 'euphoria' (плодородие, добра способност за носене), съставено от 'eu' (добре) и 'phero' (нося).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • еуфорично състояние
  • еуфоричен смях