Енциклопения на българския език

еснафка

[ɛsˈnafkɐ]

еснафка значение:

1. (преносно) Жена с ограничени, дребнави интереси, чийто кръгозор се простира единствено до материалното благополучие, бита и спазването на външното благоприличие; еснаф.
2. (историческо) Съпруга на занаятчия (член на еснаф).
Ударение
есна'фка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ес-наф-ка
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
женски
Мн. число
еснафки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на еснафка

(преносно)
  • Тя се държеше като типична еснафка, интересуваща се само от клюките в квартала и новите пердета на съседите.
  • Не бъди такава еснафка, помисли за нещо по-възвишено от парите.
(историческо)
  • Старата еснафка подреждаше стоката на мъжа си в дюкяна.

Как се пише еснафка

Грешни изписвания: иснафка, естнафка, еснъфка, еснавка
Пише се с е в началото и ф пред беззвучната к.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:esnaf
Произлиза от турската дума 'esnaf', която е от арабски произход (sinf - клас, разряд). В българския език думата придобива и преносно, често пейоративно значение.
еснафка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник