Енциклопения на българския език

епически

[ɛˈpit͡ʃɛski]
Ударение
епѝчески
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
е-пи-чес-ки
Род
мъжки
Мн. число
епически
Докладвай грешка в описанието

Как се пише епически

Грешни изписвания: епичен, епйчески, епическй
Думата завършва на наставката -ески. Формата 'епичен' също съществува като дублет в някои значения, но 'епически' е терминът в литературознанието.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:epikos
От старогръцки 'epikos', произлизащо от 'epos' (слово, разказ, песен). В българския език навлиза през възрожденската литература и руско влияние.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • епически герой
  • епически роман
  • епически театър
  • епическо спокойствие
епически : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник