епитаф
[ɛpiˈtaf]
епитаф значение:
1. (общо) Надгробен надпис; текст, изсечен върху паметна плоча на починал човек.
2. (литература) Кратко стихотворение, написано по повод смъртта на някого (често сатирично или похвално).
- Ударение
- епита̀ф
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-пи-таф
- Род
- мъжки
- Мн. число
- епитафи
Примери за използване на епитаф
(общо)
- Епитафът на гроба му беше кратък и скромен.
- Туристите четяха старите епитафи в гробищния парк.
(литература)
- Поетът написа ироничен епитаф за политическия си опонент.
- Литературният епитаф е жанр, познат още от античността.
Синоними на епитаф
Как се пише епитаф
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἐπιτάφιος (epitaphios)
От старогръцки: epi (върху) + taphos (гроб). Заета в българския език чрез западноевропейските езици или руски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- стихотворен епитаф
- надгробен епитаф