емна

[ˈɛmnɐ]

емна значение:

1. (разговорно) Започвам да преследвам, да гоня или да нападам някого (физически или с думи).

2. (разговорно) Накарвам някого да върви бързо или да работи усилено; припирам.

3. (преносно) Започвам да върша нещо енергично или увличам някого в някаква дейност.

Ударение: ѐмна
Част на речта: глагол
Сричкоделение: ем-на
Използване: 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род: няма
Вид: свършен
Преходност: преходен
Спрежение: I спрежение
Видова двойка: емвам

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на емна

(разговорно)

Кучето го емна още от портата.
Като го емна жена му с едни критики, свят му се зави.

(разговорно)

Овчарят емна стадото към реката.

(преносно)

Той ги емна да чистят двора в неделя сутрин.

Синоними на емна

погвам, подгонвам, нападам, захапвам, подкарвам, погонвам, юрвам, подемам, залавям се

Антоними на емна

оставям, изоставям

Как се пише емна

Грешни изписвания: еъмна, ямна

Пише се с е в корена. Думата е от I спрежение.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:ѩти / имам

Свързано с корена 'ем-' (поемам, вземам). Произлиза от старобългарския глагол за 'вземам', 'хващам'. Развитие на значението към 'подхващам', 'погвам'.

Употреба

Чести словосъчетания:

емна го на бой
емна го да работи

Фразеологизми:

емна го през просото