Енциклопения на българския език

екзистенциален

[ɛkzistɛnt͡siˈalɛn]

екзистенциален значение:

1. (Философия) Който се отнася до битието, до човешкото съществуване; свързан с философското течение екзистенциализъм.
2. (Книжовен език) Който е от съществена, жизненоважна важност за съществуването на някого или нещо.
Ударение
екзистенциа̀лен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ек-зис-тен-ци-а-лен
Род
мъжки
Мн. число
екзистенциални
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на екзистенциален

(Философия)
  • Романът разглежда екзистенциалния страх на съвременния човек.
  • Това е екзистенциален въпрос, който няма лесен отговор.
(Книжовен език)
  • Фирмата е изправена пред екзистенциална криза.
  • Загубата на местообитанието е екзистенциална заплаха за вида.

Антоними на екзистенциален

Как се пише екзистенциален

Думата се пише с иа (екзистенциален), а не с я, тъй като е от чужд произход и следва правилото за променливото „я“ не важи в този контекст за латинизми.

Етимология

Произход:Къснолатински
Оригинална дума:existentialis
Заета през западноевропейски езици (френски: existentiel, немски: existenziell). Произлиза от къснолатинското existentialis, което се базира на глагола existere (съществувам, явявам се).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • екзистенциален минимум
  • екзистенциален риск
  • екзистенциална криза
  • екзистенциален вакуум