Енциклопения на българския език

единична

[ɛdiˈnit͡ʃnɐ]

единична значение:

1. (общо) Която се състои само от един елемент; която е само една на брой.
2. (общо) Която се среща рядко, изолирано; инцидентна.
3. (математика) Която има стойност единица или се отнася до единицата (напр. единична матрица, единична окръжност).
Ударение
единѝчна
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
е-ди-нич-на
Род
женски
Мн. число
единични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на единична

(общо)
  • Запазих си единична стая в хотела.
  • Това беше единична бройка, останала на склад.
(общо)
  • Чуваха се само единични изстрели в далечината.
  • Това е единична грешка, а не системна практика.
(математика)
  • Единичната окръжност има радиус, равен на 1.

Как се пише единична

Грешни изписвания: еденична
Думата се пише с 'и' във втората сричка (от корена един).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:един
Произлиза от числителното име 'един', с наставка '-ичен' и окончание за женски род '-а'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • единична стая
  • единична цена
  • единична бройка
  • единична доза

Популярни търсения и запитвания за единична

единична : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник