единение
[ɛdiˈnɛniɛ]
единение значение:
1. (общо) Състояние на тясна връзка, пълно разбирателство и душевна хармония между хора или групи.
2. (философия/религия) Сливане или висша духовна връзка с божественото или природата.
- Ударение
- единѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-ди-не-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- единения
Примери за използване на единение
(общо)
- В този момент на мълчание те почувстваха пълно единение помежду си.
- Празникът допринесе за народното единение.
(философия/религия)
- Монахът търсеше единение с Бога чрез молитва и пост.
- Единение с природата.
Синоними на единение
Антоними на единение
Как се пише единение
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ѥдинѥниѥ
Произлиза от старобългарската дума за обединяване, формирана от корена 'един' (единствен, цял).
Употреба
Чести словосъчетания:
- духовно единение
- национално единение
- постигам единение