Енциклопения на българския език

душица

[doˈʃit͡sɐ]

душица значение:

1. (разговорно) Много добър, мил и отзивчив човек (често се използва като обръщение или ласкателно определение).
2. (ботаника) Многогодишно тревисто растение (Origanum vulgare) с приятен аромат, използвано като подправка и билка; риган.
3. (митология/фолклор) Малка душа; душата на дете или душата в контекста на нейната крехкост.
Ударение
душѝца
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ду-ши-ца
Род
женски
Мн. число
душици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на душица

(разговорно)
  • Тя е истинска душица, винаги помага на всички.
  • Ела тук, душице, да те почерпя.
(ботаника)
  • Баба набра букет от душица за чай.
(митология/фолклор)
  • Запали свещ за грешната си душица.

Антоними на душица

Как се пише душица

Грешни изписвания: дошица, душйца
Пише се с у в корена (от душа).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:душа
Умалителна форма на 'душа' с наставка '-ица'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • златна душица
  • блага душица

Популярни търсения и запитвания за душица