дупча
[ˈdupt͡ʃɐ]
дупча значение:
1. (пряко) Правя отвори или дупки в нещо чрез пробиване с остър предмет или инструмент.
2. (преносно) Предизвиквам неприятно усещане, болка или раздразнение (за думи, поглед или студ).
- Ударение
- ду̀пча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- дуп-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- надупча
Примери за използване на дупча
(пряко)
- Тя дупчи билетите на пътниците в автобуса.
- Майсторът дупчи стената с бормашина, за да окачи картината.
(преносно)
- Студеният вятър дупчеше лицата им.
- Думите му дупчеха съвестта ѝ.
Как се пише дупча
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:*dupъ
Произлиза от съществителното 'дупка'. Коренът е със славянски произход (*dupъ), сродно с литовското 'dubas' (дълбок, кухина) и готското 'diups' (дълбок).
Употреба
Чести словосъчетания:
- дупча билет
- дупча стена
- дупча с поглед