Енциклопения на българския език

дресировка

[drɛsiˈrɔfkɐ]

дресировка значение:

1. (зоология / цирково изкуство) Процес на обучение на животни за изпълнение на определени команди, действия или номера чрез система от поощрения и наказания.
2. (преносно) Строго възпитание, налагане на сляпо подчинение и дисциплина върху хора.
Ударение
дресиро'вка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
дре-си-ров-ка
Род
женски
Мн. число
дресировки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дресировка

(зоология / цирково изкуство)
  • Дресировката на полицейските кучета изисква много търпение.
  • В цирка показаха невероятна дресировка на лъвове.
(преносно)
  • В казармата го подложиха на сурова дресировка.
  • Това не е образование, а чиста дресировка на ума.

Как се пише дресировка

Пише се с е в корена (от дресирам). Окончанието е (женски род).

Етимология

Произход:Френски / Немски
Оригинална дума:dresser / dressieren
От френската дума 'dresser' (изправям, обучавам) през немското 'dressieren' или руското 'дрессировка'. В българския език навлиза като термин за обучение на животни.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • поддава се на дресировка
  • дресировка на кучета