Енциклопения на българския език

дресиране

[drɛˈsirɐnɛ]

дресиране значение:

1. (Зоология) Процес на обучение на животни за изпълнение на определени команди, действия или навици чрез система от поощрения и наказания.
2. (Пряко) Системно приучване към дисциплина или послушание (често с негативен нюанс при хора).
Ударение
дресѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
дре-си-ра-не
Род
среден
Мн. число
дресирания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дресиране

(Зоология)
  • Дресирането на служебни кучета изисква търпение и професионализъм.
  • В цирка показаха впечатляващо дресиране на лъвове.
(Пряко)
  • Това не е възпитание на децата, а чисто дресиране.
  • Системата цели дресиране на служителите, а не развиване на мисленето им.

Как се пише дресиране

Грешни изписвания: дресирание, дресйране, дресиръне
Думата завършва на -не, като отглаголно съществително име. В множествено число окончанието е -ия (дресирания).

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:dresser
Заета от френския глагол 'dresser' (изправям, подреждам, обучавам), вероятно през немски (dressieren) или руски (дрессировать). Първоначалното значение е свързано с привеждане в ред или правилна форма.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дресиране на кучета
  • методи за дресиране
  • поддавам се на дресиране