Енциклопения на българския език

доуточня

[doutot͡ʃˈnʲa]

доуточня значение:

1. (общо) Да направя нещо по-ясно или конкретно, като добавя подробности към вече дадена информация; да уточня допълнително.
Ударение
доуточня̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
до-у-точ-ня
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
доуточня се
Видова двойка
доуточнявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на доуточня

(общо)
  • Трябва да доуточня детайлите по договора преди подписването.
  • Позволете ми да доуточня какво имах предвид с предишното си изказване.

Антоними на доуточня

Как се пише доуточня

Грешни изписвания: дооточня, дууточня, доутучня
Думата се пише с у (корен 'точ', представка 'у-') и начална представка до-. Образува се като до + уточня.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:уточня
Образувана от глагола 'уточня' (който идва от 'точен') с добавяне на представка 'до-', означаваща добавяне, завършване или допълване на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • доуточня подробностите
  • доуточня условията
  • доуточня въпроса
доуточня : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник