Енциклопения на българския език

досадя

[dosɐˈdʲɤ]

досадя значение:

1. (пряко) Предизвиквам чувство на досада, отегчение или раздразнение у някого чрез натрапчивост или повтаряемост.

Ударение: досадя̀
Част на речта: глагол
Сричкоделение: до-са-дя
Вид: свършен
Преходност: непреходен
Спрежение: II спрежение
Видова двойка: досаждам

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на досадя

(пряко)

Ако продължаваш да звъниш, ще му досадиш.
Тази песен ми досади, защото я пускат постоянно.

Синоними на досадя

отегча, омръзна, писна (разг.), дотегна

Антоними на досадя

заинтригувам, развеселя

Как се пише досадя

Грешни изписвания: досада, дусадя, досъдя

Глагол от II спрежение. Променливо я: досадя (1 л. ед.ч.), но досадиш (2 л. ед.ч.). Да не се бърка със съществителното досада.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:dosaditi

От корена *sad- (седя, садя) с представка до-. Първоначално значение 'насаждам се някому', 'тежа на някого'.

Употреба

Чести словосъчетания:

досадя до смърт
досадя с въпроси

Популярни търсения и запитвания за досадя

какво е досадя, досадя или досада, досадя или дусадя, досадя или досъдя, досада или дусадя, досада или досъдя, дусадя или досъдя

досадя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник