доносник
[doˈnɔsnik]
доносник значение:
1. (пряко) Човек, който тайно съобщава на власти или началство уличаващи сведения за други хора.
- Ударение
- доно̀сник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- до-нос-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- доносници
Примери за използване на доносник
(пряко)
- Архивите разкриха имената на всеки доносник, работил за тайните служби.
- Никой в колектива не обичаше новия колега, подозирайки го, че е доносник.
Синоними на доносник
Как се пише доносник
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:донося
Произлиза от глагола 'донося' (доставям информация, съобщавам) и наставката за деятел '-ник'. Коренът е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- платен доносник
- щатен доносник
- доносник на полицията