Енциклопения на българския език

домочадие

[domoˈt͡ʃadijɛ]

домочадие значение:

1. (Бит) Събирателно название за членовете на едно семейство или всички, които живеят в една къща (включително прислугата в миналото).
Ударение
домоча̀дие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
до-мо-ча-ди-е
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на домочадие

(Бит)
  • Цялото домочадие се събра около трапезата за празника.
  • Трябваше да изхранва многолюдно домочадие с една скромна заплата.

Синоними на домочадие

Как се пише домочадие

Сложната дума се образува със съединителна гласна о (дом-о-чадие).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:домочадиѥ
Сложна дума, образувана от корените 'дом' (къща) и 'чадо' (дете), със събирателно значение за всички хора, живеещи в един дом.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • многолюдно домочадие
  • цялото домочадие