Енциклопения на българския език

долетя

[dolɛˈtʲa]

долетя значение:

1. (пряко) Пристигам някъде чрез летене (за птица, самолет и др.).
2. (преносно) Пристигам много бързо, тичайки или с превозно средство.
3. (преносно) Достигам до слуха или съзнанието (за звук, новина, мисъл).
Ударение
долетя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
до-ле-тя
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
долитам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на долетя

(пряко)
  • Ятото щъркели долетя от юг.
  • Самолетът долетя навреме въпреки бурята.
(преносно)
  • Щом чу вика, той веднага долетя да помогне.
(преносно)
  • До ушите ми долетя странен шум.
  • Новината за успеха долетя и до нашето село.

Антоними на долетя

Как се пише долетя

Грешни изписвания: долете, дулетя
Глаголът е от II спрежение. В 3 л., ед.ч., минало свършено време окончанието е (той долетя), а променливото я се запазва, тъй като е под ударение и след него няма мека сричка.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:до- + летѣти
Образуван с представка до- (за достигане на цел) и глагола летя (стб. летѣти).

Употреба

Фразеологизми:
  • долетя на крилете на щастието

Популярни търсения и запитвания за долетя