докова
[dokoˈva]
докова значение:
1. (строителство/занаяти) Да завърша коването на нещо; да приключа с поставянето на гвоздеи или обработката на метал чрез чукане.
2. (преносно) Да добавя още нещо чрез коване.
- Ударение
- докова̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- до-ко-ва
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- доковавам
Примери за използване на докова
(строителство/занаяти)
- Майсторът докова и последния пирон в оградата.
- Трябва да докова подковата на коня.
(преносно)
- Ще докова още една дъска, за да стане по-здраво.
Синоними на докова
Как се пише докова
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кова
Префиксална формация: 'до-' (завършеност на действието) + 'кова'.