Енциклопения на българския език

додея

[doˈdɛjɐ]

додея значение:

1. (разговорно) Ставам досаден, омръзвам, втръсвам на някого (често се използва в безлична форма).
Ударение
додѐя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
до-де-я
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
додявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на додея

(разговорно)
  • Додея ми да слушам едни и същи оправдания.
  • Вече му додея от постоянните забележки.

Синоними на додея

Антоними на додея

Как се пише додея

Грешни изписвания: додее, дудея

В 3 л. ед.ч. минало свършено време формата е додя, но в основна форма (инфинитивна основа) се запазва е пред я – додѐя.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:до- + деяти
Образуван от представка 'до-' (достигане на предел) и стария глагол 'деяти' (върша, правя, действам). Значението се развива като 'правя нещо до пресищане/досада'.

Употреба

Фразеологизми:
  • додея ми до гуша
  • додея ми на душата

Популярни търсения и запитвания за додея