Енциклопения на българския език

добруване

[doˈbruvɐnɛ]
Ударение
добру̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
доб-ру-ва-не
Род
среден
Мн. число
няма (абстрактно понятие)
Докладвай грешка в описанието

Как се пише добруване

Грешни изписвания: добрувъне, дубруване, доброване
Пише се с у (от наставката на глагола добрувам) и завършва на -не.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:добър -> добрувам
Отглаголно съществително от глагола 'добрувам', който произлиза от прилагателното 'добър'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • народно добруване
  • лично добруване
  • мир и добруване