доайен

[doɐˈjɛn]

доайен значение:

1. (дипломация) Ръководител на дипломатическото тяло в една страна; обикновено това е най-висшият по ранг или най-дълго пребивавалият на поста дипломатически представител.

2. (общо) Най-възрастният или най-заслужилият член на някаква общност, колектив или професионална гилдия.

Ударение: доайѐн
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: до-а-йен
Род: мъжки
Мн. число: доайени

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на доайен

(дипломация)

Посланикът на Ватикана често изпълнява ролята на доайен на дипломатическия корпус.

(общо)

Като доайен на театъра, той произнесе встъпителното слово за юбилейния сезон.

Синоними на доайен

старейшина, първенец, ветеран, най-старши

Антоними на доайен

новобранец, новак

Как се пише доайен

Грешни изписвания: доайенът, дуайен, доъйен, доаиен

Думата се изписва с 'о' – доайен. Формата следва френския оригинал, но е адаптирана към българската фонетика. Ударението пада на последната сричка.

Етимология

Произход:Френски

Оригинална дума:doyen

Заета от френската дума 'doyen' (старши, декан), която произлиза от латинската 'decanus' (началник на десет души). В съвременния език е навлязла като термин за най-възрастния или най-опитния член на общност.

Употреба

Чести словосъчетания:

доайен на корпуса
доайен на журналистиката