Енциклопения на българския език

диспропорция

[disproˈpɔrt͡sijɐ]

диспропорция значение:

1. (общо) Липса на пропорционалност; несъответствие в размерите или количествата на съставните части на едно цяло.
Ударение
диспропо̀рция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
дис-про-пор-ци-я
Род
женски
Мн. число
диспропорции
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на диспропорция

(общо)
  • Има явна диспропорция между заплатите в IT сектора и в образованието.
  • Архитектът забеляза диспропорция във височината на колоните.

Антоними на диспропорция

Как се пише диспропорция

Думата се пише слято. Префиксът е дис- (означаващ разделяне или нарушение), а не дес-.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:dis- (раз-) + proportio (съотношение)
Заемка чрез западноевропейските езици, обозначаваща нарушение на нормалното съотношение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • икономическа диспропорция
  • фрапираща диспропорция
  • диспропорция в развитието
диспропорция : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник